понеделник, 13 декември 2010 г.

Временно Спокойствие


***
Потънал дълбоко в тишината
Блуждаещ в морската далечина
Вълните тук отмиват спомена
Останал полу забравен до сега...

Изживявайки момента
Смях се разпилява заедно с бриза
Издига се и пада.. умира дълбоко в мен.

Кълна се никога не съм знаел,  как е можело да бъде
И през всичкото това време, всичко което имах в себе си, беше това,
Което не можех да видя...

Кълна се никога не съм знаел, как не би
могло да бъде.
Отмиват всичките вълни
Болката изгаряща душата ми...

Отвъд тази красива синева
Ни очаква нашата мечта
Тази спокойна гледка е неразрушена
От небесната мълва
Но ето буря се задава
Плач на гласове оттеква с вятъра
Студенина нараства в песента ни
Пречупвайки пеещата ми душа
И всички тези мисли,
Когато се опитвам да заспя...
Но със теб имам това усещане
за временно спокойствие...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

...

...